Очите ми са тъмни,
тъй както тъмна е нощта.
А как успяват светлината да прегърнат?
Не знам. Не искам и да рзбера.
Вятърът ми се усмихва пак,
макар че упорито го отбягвам.
Денят пропи се с тежка мараня…
Към края си е лятото коварно.
Луна, звезди, щурци. Задушни дни
със мисли за ограбени мечти.
Една сълза морето ми отнесе,
но тя ще се завърне пак наесен…
