Невероятно прекрасен град, в който се влюбих. Не чак най-прекрасният на света, но с удоволствие бих живяла там по-дълго.
Жените в Дъблин се обличат доста интересно: обувките и чантите им рядко са в един тон (и аз обичам да правя така, но съквартирантките ми и майка ми все ми правят забележка…), има ужасно много чужденци, а местният език звучи за невежите като мен като нещо средно между чешки и турски…
Ех, Дъблин, ще страдам по тебе така както преди време страдах по една друга част от света. Дали някога пак ще се въра по тези места, където оставих парчета от сърцето си?
Много ми хареса това което си написала за Дъблин:)
По същият начин страдам за градовете и държавите, които съм посещавала.Свързвам ги с невероятни спомени.
Щастлива съм,че съм ги преживяла.
Хубаво е човек да ходи по света,но не само да минава,а да остава част от сърцето си там.
Бих оставила още една част и в Дъблин:)))))
Ех…мечтииии…