Недей да ме оставяш в пустотата!
Все още съм уплашено дете,
все още ме е страх от тъмнината
и стискам свойто плюшено мече…
Недей да сваляш своя ореол
на принца, дето дракони убива!
Безкрайно ме е страх от всяка болка,
от ужас чак сърцето ми се свива.
Сама съм в тъмнината. Сълзи две
по бузите уплашено се стичат.
Направи пакост лошото дете
и няма вече то [...]
Архив за категорията '1'
В пустотата
Публикувано в 1 на юли 6, 2009 | Leave a Comment »
Огънят в мен
Публикувано в 1 на юли 6, 2009 | Leave a Comment »
Опитах се да се изпепеля
и после да възкръсна – не успявам.
Как искам нов живот да съградя
от черното си Его изгоряло…
Но няма как – не мога да се срина
и после да възпея самотата,
да я превърна в огъня сред пустотата,
в оазис сред пустиня…
Вървя сама и лунните възврати
през мен минават пак и отминават.
Разтворен облак, сълзи непроляти
заливат ме отново [...]
