Опитах се да се изпепеля
и после да възкръсна – не успявам.
Как искам нов живот да съградя
от черното си Его изгоряло…
Но няма как – не мога да се срина
и после да възпея самотата,
да я превърна в огъня сред пустотата,
в оазис сред пустиня…
Вървя сама и лунните възврати
през мен минават пак и отминават.
Разтворен облак, сълзи непроляти
заливат ме отново в самотата.
Как искам да се срина, но не мога,
във мен е неугасващият огън
и силата му вътре ме гори,
душата постоянно ме боли…
Отвътре съм гореща като факла,
отвън съм вледеняваща скала.
Не мога да угасна – всички паря,
такава ще съм докато умра.
