Недей да ме оставяш в пустотата!
Все още съм уплашено дете,
все още ме е страх от тъмнината
и стискам свойто плюшено мече…
Недей да сваляш своя ореол
на принца, дето дракони убива!
Безкрайно ме е страх от всяка болка,
от ужас чак сърцето ми се свива.
Сама съм в тъмнината. Сълзи две
по бузите уплашено се стичат.
Направи пакост лошото дете
и няма вече то да е обичано…
Сега съм в своя сън неповторим,
а искам да съм в розова реалност.
Където има огън има дим,
това е просто част от пустотата.
