* * *

Съвсем не съм силна, каквато изглеждам,
не е лесно да гледаш от мойта душа:
цял живот съм отглеждала крехки надежди,
после плача, изяждайки свойте деца.
Самота като червей духът ми разяжда,
самотата е мой най-ужасен порок.
Тя е тъжна, но страшна,
краде, задушава.
Красота в самотата е тежест жестока!
Пак изгарям надежди и разкъсвам тревоги,
пак се връщам към своето себе си – АЗ.
Неразбрани мечти [...]

Прочетете пълния пост »