Аз съм същата, която вече бях,
и съвсем непроменена си оставам.
Неразбрана,
неопитомена, необичана…
Като откършен розов цвят,
като тежка и неоправдана истина.
Аз съм същата дълбоко нейде в мен-
онова момиче на дванадесет години,
дето плачеше в живот обикновен,
дето искаше в тъгата да загине.
Аз съм същата – във пламъци от страст,
или леденостудена непристъпна,
всичко в мен е само мое – само аз,
и [...]
