Публикувано в Стихове, tagged лято на август 20, 2008 | Leave a Comment »
Очите ми са тъмни,
тъй както тъмна е нощта.
А как успяват светлината да прегърнат?
Не знам. Не искам и да рзбера.
Вятърът ми се усмихва пак,
макар че упорито го отбягвам.
Денят пропи се с тежка мараня…
Към края си е лятото коварно.
Луна, звезди, щурци. Задушни дни
със мисли за ограбени мечти.
Една сълза морето ми отнесе,
но тя ще се завърне пак наесен…
Публикувано в Стихове, tagged душа на август 14, 2008 | Leave a Comment »
Жълти листа.
А дърветата още навън зеленеят…
Пясък в прахта
и сълзи омагьосани в облаци бели.
Слънце и дъжд
уговарят си среща във времето.
Ням е светът,
а душата ми вече отнета е…
* * *
Как ще разбера, когато вече е различно?
Как ще знам, че вече отменена е прокобата?
Бяла пелена отново имам пред очите,
нищо не разбирам и нищичко не мога…
Сякаш окована съм от [...]
