Ако светът беше малко по-красив,когато се чувствам самотна
и луната изгрява с оттенък по-сив,
когато сънят е прогонен,
ако пясъкът златен остане в нощта,
ако слънцето в мен се огледа…
Ако плачех по-често…
Ако бях по-безпомощна,
вероятно по-лесно
щях в света да живея и да виждам света
със оттенък на розови устни,
а сега виждам сивия вятър в нощта,
виждам облаци черни
град със блясък изкуствен…
Не разбрах защо са тъй студени дните,
щом като дошла е пролетта,
и защо снегът затрупа всеки спомен,
и защо студът във мене се пропи…
Искам всяка мисъл да прогоня,
свързана с несбъднати мечти.
* * *
h
Искам те, плача, за тебе копнея,
ала те няма (а близо живееш!)
Искам те толкова много… сънувам…
Твоите устни и длани жадувам…
Искам те. Други мъже ме целуват,
други мъже ме прегръщат, сънуват,
други мъже ги привличам. Не тебе…
Искам във твойте ръце да ме вземеш.
Други жени не привличаш така,
аз ли по теб си загубих ума?
Искам те. Толкова просто е знам,
само че няма те (и не си сам…)
29. 03. 2008.
