Браунис с тъмна бира

Тази пецепта я харесах от Слънчевата кухня на Ирина и реших да я направя с леки изменения. Колегите останаха много доволни (занесох част от брауниса в офиса).

В интерес на истината преди повече обичах силно шоколадови сладкиши, сега явно съм повече на вълна леки торти с кремове и чийзкейкове. Но браунисът си остава класика и вярвам, че този ще се хареса на всеки любител на шоколада.

 

Продукти:

150г черен шоколад
50г масло
100г бяла захар
100г кафява захар
2 яйца
150мл тъмна бира (аз използвах тъмна бира с мирис на боровинки, която за пиене ми се стори ужасна, но за брауниса беше добре и не придаде излишни аромати)
65г брашно
45г какао

начупен наситно шоколад за поръсване (може и ядки, според вкуса)

 

Шоколадът се разтопява на водна баня с маслото, а след това към тях се добавят и двата вида захар. Добавят се и яйцата едно по едно (желателно е сместа да е поизстинала леко, преди да стане това) и сместа се разбърква добре. Налива се бирата, а след това се добавят брашното и какаото. Готовата смес се изсипва в тава, предварително покрита с хартия за печена, намаслена и поръсена с какао.

Отгоре се поръсва с шоколадов чипс, или ако нямате – с начупен или нарязан на ситни парченца шоколад (може и млечен или бял, ако предпочитате). За любителите на ядки може да поръсите брауниса с лешници или бадеми.

Пече се около 25 минути на 180 градуса, като щом схване коричка се проверява с клечка за зъби. Готов е, когато клечката излезе с няколко полепени трохи (за да не стане твърде сух). След като се охлади се нарязва на правоъгълни парчета.

Лимонов чийзкейк

Този чийзкейк стана невероятен! Понеже не можах да го изям наведнъж (а основно аз си хапвам сама сладкишите, сосбено тези, които трудно се пренасят до офиса, заради кремовидната им консистенция), го замразих и си хапвам отвреме-навреме, когато съм в съответното настроение… Днес, уви, изядох цели две парчета за десерт след вечеря… много деградивно, признавам си, но пък ми стана едно хубаво в този не толкова хубав понеделник.

Рецептата я взех оттук а само най-долният блат го видоизмених, взаимствайки от следната рецепта в прекрасния блог на Ирина.

Продукти:

За блата:

около 100 г какаови чаени бисквити

60 г кокосови стърготини

2 супени лъжици кафява захар
2 супени лъжици зехтин
4-5 супени лъжици сок от лимон

 

За пълнежа от сирене:

500 г крема сирене

3 яйца

1/2 чаехна чаша кристална захар

3 супени лъжици лимонов сок

1 ванилия

1 чаена лъжичка настъргана лимонова кора

 

За сметановата глазура:

290 г квасена сметана

1 ванилия

2 супени лъжици захар

 

За лимоновата глазура:

1/2 чаена чаша захар

1/2 чаена чаша вода

2 супени лъжици лимонов сок

1/2 пакетче (около 25 г) лимоново нишесте

 

За блата: бисквитите се смилат с кухненски робот или се счукват, добавят се останалите продукти и всичко се разбърква добре. Сместа се разстила и се притиска добре в тортена форма около 24 см, намазана с мазнина. Поставя се за 20-30 минути във фризера.

Междувременно се подготвя сместа на пълнежа, като се разбива крема сиренето с яйцата, а след това се добавя захарта, като бъркането продължава. Добавят се лимоновият сок, ванилията и лимоновата кора. Сместа се разбърква добре и се изсипва върху охладената основа. Пече се около 35 минути на 180 градуса.

Заквасената сметана се разбърква добре с останалите продукти за сметановата глазура и се разпределя внимателно върху запечения пълнеж. Чийзкейкът се връща във фурната и се пече още 12 минути.

Изважда се от фурната и се оставя да изстине за около 30 минути.

Междувременно се приготвя лимоновата глазура, като нишестето и захарта се разбъркват с водата и лимоновия сок, а след това се слагат на котлона да заврят при непрекъснато бъркане. Махат се от котлона 3 минути след кипването и сместа се оставя да изстине леко, но да не се стяга много. Излива се внимателно върху чийзкейка и се оставя да престои няколко часа или през нощта.

Както вече споменах, много подходящ е за замразяване и вкусът му си остава все така неповторим… Наистина е един от най-прекрасните чийзкейкове, които съм опитвала.

В пустотата

Недей да ме оставяш в пустотата!

Все още съм уплашено дете,

все още ме е страх от тъмнината

и стискам свойто плюшено мече…

Недей да сваляш своя ореол

на принца, дето дракони убива!

Безкрайно ме е страх от всяка болка,

от ужас чак сърцето ми се свива.

Сама съм в тъмнината. Сълзи две

по бузите уплашено се стичат.

Направи пакост лошото дете

и няма вече то да е обичано…

Сега съм в своя сън неповторим,

а искам да съм в розова реалност.

Където има огън има дим,

това е просто част от пустотата.

Огънят в мен

Опитах се да се изпепеля

и после да възкръсна – не успявам.

Как искам нов живот да съградя

от черното си Его изгоряло…

Но няма как – не мога да се срина

и после да възпея самотата,

да я превърна в огъня сред пустотата,

в оазис сред пустиня…

Вървя сама и лунните възврати

през мен минават пак и отминават.

Разтворен облак, сълзи непроляти

заливат ме отново в самотата.

Как искам да се срина, но не мога,

във мен е неугасващият огън

и силата му вътре ме гори,

душата постоянно ме боли…

Отвътре съм гореща като факла,

отвън съм вледеняваща скала.

Не мога да угасна – всички паря,

такава ще съм докато умра.

* * *

Съвсем не съм силна, каквато изглеждам,

не е лесно да гледаш от мойта душа:

цял живот съм отглеждала крехки надежди,

после плача, изяждайки свойте деца.

Самота като червей духът ми разяжда,

самотата е мой най-ужасен порок.

Тя е тъжна, но страшна,

краде, задушава.

Красота в самотата е тежест жестока!

Пак изгарям надежди и разкъсвам тревоги,

пак се връщам към своето себе си – АЗ.

Неразбрани мечти и копнежи в окови,

пак убивам и после погребвам в дъжда…

Непроменена

Аз съм същата, която вече бях,

и съвсем непроменена си оставам.

Неразбрана,

неопитомена, необичана…

Като откършен розов цвят,

като тежка и неоправдана истина.

Аз съм същата дълбоко нейде в мен-

онова момиче на дванадесет години,

дето плачеше в живот обикновен,

дето искаше в тъгата да загине.

Аз съм същата – във пламъци от страст,

или леденостудена непристъпна,

всичко в мен е само мое – само аз,

и оставам си сама след всички лутания.

Август

Очите ми са тъмни,

тъй както тъмна е нощта.

А как успяват светлината да прегърнат?

Не знам. Не искам и да рзбера.

Вятърът ми се усмихва пак,

макар че упорито го отбягвам.

Денят пропи се с тежка мараня…

Към края си е лятото коварно.

Луна, звезди, щурци. Задушни дни

със мисли за ограбени мечти.

Една сълза морето ми отнесе,

но тя ще се завърне пак наесен…