с мисъл за цвета на вечерта,
с чувство за отминали заблуди
(победителката този път съм аз!)
Поздравления! Завесата свалиха,
аплодирайте гостуващата прима!
Представлението беше фантастично,
и въздействието беше несравнимо…
Нека слънцето изгрее. Тишина!
Нека облаците плуват по небето!
В своя нов триумф живея аз сега,
наслаждавам се дълбоко от сърцето…
.. Розите сънуваха кошмар:
че пристига с ножици цветаря,
че безмилостно изтръгва ги от храста
и бодлите садистично им окастря…
След това върху хартия ги нарежда
и букет красив внимателно подрежда,
слага клонки и напръсква ги с брокат…
Красота в смъртта и смърт във красотата!
Ето примата палува сред тълпата,
тя на сцената обляна в светлината
получава 100 букета. Мъртви рози
за богинята, която омагьосва.
Всяка роза е жертвен агнец,
всеки цвят е парче от живота…
Поднеси ми в краката букет -
искам болка и кървави рози!
Публикувано в Стихове | Tagged кръв, рози | Няма коментари »
